Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

• Название: Пътеките на мрака - цялата трилогия
• Автор: Р. Салваторе
• Жанр: Фэнтези

1. Потайно острие 

2. Гръбнака на света 

3. Саблено море 

съставил: stg™

Дризт, Уолфгар, Кати-бри, Бруенор и Риджис тръгват на поредното си пътуване, но този път не в търсене на приключения, а за да прочистят света от злото на Креншинибон.

 Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо – търсенето на собствения им път. Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!

Избягал в Лускан от спомените за злия демон Ерту, Уолфгар е мъртъв за своите приятели. Той се сприятелява с най-големия разбойник в града – Морик, и двамата заживяват безгрижно в кръчмата на Арумн. Съдбата обаче не е отредила на Уолфгар безцелно съществуване, забравен от света. Варваринът е несправедливо обвинен в сериозни престъпления и трябва да поеме по трудния път на изкуплението. Приключенията го отвеждат до Гръбнака на света, където пътят му се пресича с този на млада жена, сключила брак по сметка с местния благородник, но чакаща дете от своя любим. Тя посочва Уолфгар за баща на детето и така го въвлича в поредния вихър от перипетии и приключения, в търсене на истината и в опит да забрави миналото. Въпреки опасностите, Уолфгар ще оцелее, за да спечели най-ценната награда – един човек, който е смятал за изгубен завинаги.

Когато Дризт намира белег от великия боен чук Щитозъб на гърба на свиреп престъпник, той повече не може единствено да се надява, че Уолфгар е в безопасност. Мрачният елф и приятелите му се отправят на път, за да открият варварина веднъж завинаги. И докато подреждат пъзела, който ги измъчва от дълго време, парче по парче, решимостта на Дризт да го намери нараства все повече. А през това време Уолфгар плава с капитан Дюдермонт и на свой ред търси откраднатия Щитозъб, който е в ръцете на злия пират Шийла Крий. Само че и тя не чака просто да бъде хваната, а има други планове... Дризт, Кати-Бри, Риджис, Бруенор и Уолфгар – приятелите от Сребърните зали се събират за първи път от дълго време в едно приключение, което ще ви остави без дъх.

---

Глава 22

Спасение

Риджис простена и потръпна конвулсивно, което още повече увеличи агонията му. И най-незначителното помръдване караше копието да вибрира и изпращаше вълни от раздираща болка по цялото му тяло.

Бруенор стисна зъби и преглътна сълзите си — със слабост нямаше да помогне на тежко ранения си приятел.

— Направи го бързо! — рече той на Дризт и като коленичи край Риджис, улови го за раменете и притисна крак в гърба му, за да го задържи напълно неподвижен.

Елфът не бе сигурен какво точно да стори. Че на върха си копието имаше шипове бе съвсем очевидно, но да го избута в обратната посока, като изкара дръжката от другата страна, му се струваше прекалено жестоко и твърде опасно в сегашното състояние на Риджис. Ала как да среже онази част, която стърчеше навън, достатъчно бързо и точно, за да спести това жестоко изтезание на приятеля си? Та нали и най-слабото потрепване на копието го караше да вие от болка? Какво оставаше за рязкото разместване, което неминуемо щеше да последва и най-добре премерения удар с ятагана на Дризт?

— Хвани го с две ръце — обади се Кати-Бри. — Постави едната върху раната, а другата — около копието, над мястото, където искаш да бъде счупено.

Дризт вдигна поглед към нея и видя, че в десницата си младата жена държи Таулмарил, а в тетивата му е поставила една от среброперите си стрели. Не му беше трудно да се досети какво е намислила и макар да се съмняваше доколко разумен е планът й, той самият нямаше по-добра идея, затова стисна копието малко над входното отвърстие, а другата си ръка сложи около две педи над него. После погледна към Бруенор, който още по-здраво натисна полуръста, при което горкият Риджис отново изскимтя от болка, и мрачно му кимна.

След това кимна на Кати-Бри, която се приведе, за да се прицели по-добре и за да е сигурна, че след като мине през копието, стрелата й няма да рани някой от останалите. Добре разбираше, че ако не е съвършено точна, или късметът й изневери, стрелата може да се отплесне и тогава до Риджис ще легне още някой от приятелите й, също толкова тежко ранен. Тази мисъл я накара да наведе лъка, ала в този миг Риджис отново простена и тя осъзна, че времето им е на свършване.

Твърдо решена, тя вдигна Таулмарил и отново се прицели. Заслепяващо сребърно сияние проряза въздуха, мина през стърчащото копие, а после и през борда, прелетя над реката и се изгуби между дърветата.

Въпреки че го бе очаквал, Дризт за миг остана неподвижен, зашеметен от внезапния блясък. Когато сетивата отново започнаха да му се подчиняват, той подаде счупеното копие на Бъмпо, след което се обърна към Бруенор:

— Вдигни го много внимателно.

Приятелят му го послуша и крайно предпазливо повдигна раненото рамо на Риджис от палубата.

После, с един умолителен, безпомощен поглед към останалите, елфът улови остатъка от копието и натисна.

Риджис запищя и се загърчи толкова неистово, че състрадателният Дризт беше принуден да спре. Без да знае какво да прави, елфът пусна копието и безпомощно разпери ръце.

— Медальона! — възкликна Кати-Бри неочаквано и коленичи до приятелите си. — Ще го накараме да си мисли за нещо по-хубаво.

Бруенор начаса повдигна стенещия полуръст още мъничко и младата жена побърза да бръкне под ризата му и да откачи искрящия рубинен медальон.

— Не сваляй поглед от него — на няколко пъти повтори тя, докато примамливо полюляваше магическото украшение пред полузатворените очи на Риджис.

Главата на полуръста започна да се отпуска, ала Кати-Бри го улови за брадичката.

— Спомняш ли си празненството, след като те спасихме от Пук? — меко проговори тя и се насили да се усмихне.

Постепенно успя да го увлече с думите си, връщайки го назад към онзи приятен ден, когато пиршеството бе продължило часове наред и той се бе почерпил почти до забрава. В забрава като че ли бе изпаднал и сега — Вече не стенеше, а очите му не се отделяха от искрящия камък.

— А помниш ли как се забавлява. В стаята с възглавниците? — сега Кати-Бри заговори за харема в дома на Пук. — Имахме чувството, че никога няма да излезеш!

Без да спира да говори, младата жена погледна към Дризт и кимна.

Без да губи време, елфът отново улови крайчеца на строшеното копие и след като се увери, че Бруенор здраво държи раменете на приятеля им, бавно натисна.

Риджис изкриви лице в болезнена гримаса, когато остатъкът от копието се показа от другата страна на рамото му, но не опита да се съпротивлява, нито пък запищя. Не след дълго острието остана в ръката на Дризт.

То обаче бе последвано от дебела струя кръв, която шурна от зейналата рана толкова мощно, че въпреки усилията на Дризт и Бруенор, които се хвърлиха да я спрат, ръката на полуръста бързо започна да побледнява.

— Има вътрешен кръвоизлив — процеди джуджето през стиснати зъби. — Ще се наложи да му отрежем ръката, ако не успеем да го овладеем.

Дризт не каза нищо, но се залови за работа с удвоени усилия — махна превръзките от рамото на полуръста и бръкна направо в раната, мъчейки се да спре кръвта.

В това време Кати-Бри продължаваше да полюшва медальона пред очите на Риджис и да му говори успокояващо. Дотолкова се бе съсредоточила в задачата си, с която се справяше наистина превъзходно, че едва съумяваше да хвърли по някой разтревожен поглед към Дризт, за да види какво прави.

Ако в този миг Риджис бе зърнал лицето на елфа, вероятно и магическият камък не би могъл да го удържи в обятията на забравата. Защото Дризт изобщо не се заблуждаваше колко тежко е положението на дребния му приятел. Така и не успяваше да спре кръвотечението, а единственият изход, който изглеждаше все по-неизбежен — да ампутират ръката — навярно щеше да го убие.

— Спря ли го? — час по час питаше Бруенор. — Спря ли го?

Дризт се смръщи и хвърли многозначителен поглед към окървавената му секира, след което се залови за работа с удвоено усърдие. Най-сетне поохлаби натиска върху вената и неволно затаи дъх, докато едва-едва я отпускаше. Кръв обаче не потече.

— Отсичам я! — заяви Бруенор, разчитайки погрешно изражението на приятеля си.

Елфът вдигна ръка и поклати глава:

— Кръвта е спряна.

— За колко дълго? — тревожно попита Кати-Бри, ала Дризт само поклати глава.

— Трябва да се махаме оттук — обади се Бъмпо, когато видя, че суетнята около полуръста е намаляла. — Онез’ гоблини не ще да са далече.

— Все още не — настоя Дризт. — Не бива да го местим, докато не сме сигурни, че раната няма да се отвори наново.

Бъмпо хвърли притеснен поглед на брат си, после двамата погледнаха към своите братовчеди.

Ала Дризт беше прав, разбира се — Риджис не трябваше да бъде местен. Тримата му приятели останаха край него, Кати-Бри с медальона в ръка, готова отново да го използва, ако се наложи. За момента обаче, Риджис не усещаше нищо, освен блажения мрак на безсъзнанието.

* * *

— Притеснен си — отбеляза Кимуриел Облодра, комуто очевидно доставяше искрено удоволствие да гледа как обичайно невъзмутимият Джарлаксъл крачи напред-назад из стаята.

Наемникът спря и го изгледа сърдито.

— Глупости! — отсече той. — Преобразяването на Баелтимазифас в Басадони паша беше съвършено.

Така си беше. На важната среща, която се бе провела тази сутрин, допелгангерът се бе престорил на Басадони наистина безукорно, което бе немалко постижение, като се имаше предвид, че старецът бе мъртъв и Баелтимазифас не можеше да проникне в мислите му и да си набави информация за характера и особеностите му. Разбира се, ролята му в срещата не бе особено голяма — както Шарлота беше обяснила на останалите, господарят й беше твърде стар и с доста поразклатено здраве. Ронинг паша бе повярвал напълно в превъплъщението на допелгангера, а след като могъщият Ронинг бе доволен, Домо Куилило и неговите плъхочовеци, както и по-младите и подозрителни пратеници на Рейкърс нямаше срещу какво да възразят. Над калимпортските улици отново се възцари прежното спокойствие и всичко потече постарому… поне що се отнасяше до другите гилдии.

— Каза им точно това, което искаха да чуят — съгласи се Кимуриел.

— А сега ще сторим съвсем същото и с Дризт и неговите приятели — увери го Джарлаксъл.