» » » » Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия


Авторские права

Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Здесь можно скачать бесплатно "Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия" в формате fb2, epub, txt, doc, pdf. Жанр: Фэнтези. Так же Вы можете читать книгу онлайн без регистрации и SMS на сайте LibFox.Ru (ЛибФокс) или прочесть описание и ознакомиться с отзывами.
Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия
Рейтинг:
Название:
Пътеките на мрака - цялата трилогия
Издательство:
неизвестно
Жанр:
Год:
неизвестен
ISBN:
нет данных
Скачать:

99Пожалуйста дождитесь своей очереди, идёт подготовка вашей ссылки для скачивания...

Скачивание начинается... Если скачивание не началось автоматически, пожалуйста нажмите на эту ссылку.

Вы автор?
Жалоба
Все книги на сайте размещаются его пользователями. Приносим свои глубочайшие извинения, если Ваша книга была опубликована без Вашего на то согласия.
Напишите нам, и мы в срочном порядке примем меры.

Как получить книгу?
Оплатили, но не знаете что делать дальше? Инструкция.

Описание книги "Пътеките на мрака - цялата трилогия"

Описание и краткое содержание "Пътеките на мрака - цялата трилогия" читать бесплатно онлайн.



1. Потайно острие 

2. Гръбнака на света 

3. Саблено море 

съставил: stg™


Дризт, Уолфгар, Кати-бри, Бруенор и Риджис тръгват на поредното си пътуване, но този път не в търсене на приключения, а за да прочистят света от злото на Креншинибон.

 Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо – търсенето на собствения им път. Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!

Избягал в Лускан от спомените за злия демон Ерту, Уолфгар е мъртъв за своите приятели. Той се сприятелява с най-големия разбойник в града – Морик, и двамата заживяват безгрижно в кръчмата на Арумн. Съдбата обаче не е отредила на Уолфгар безцелно съществуване, забравен от света. Варваринът е несправедливо обвинен в сериозни престъпления и трябва да поеме по трудния път на изкуплението. Приключенията го отвеждат до Гръбнака на света, където пътят му се пресича с този на млада жена, сключила брак по сметка с местния благородник, но чакаща дете от своя любим. Тя посочва Уолфгар за баща на детето и така го въвлича в поредния вихър от перипетии и приключения, в търсене на истината и в опит да забрави миналото. Въпреки опасностите, Уолфгар ще оцелее, за да спечели най-ценната награда – един човек, който е смятал за изгубен завинаги.

Когато Дризт намира белег от великия боен чук Щитозъб на гърба на свиреп престъпник, той повече не може единствено да се надява, че Уолфгар е в безопасност. Мрачният елф и приятелите му се отправят на път, за да открият варварина веднъж завинаги. И докато подреждат пъзела, който ги измъчва от дълго време, парче по парче, решимостта на Дризт да го намери нараства все повече. А през това време Уолфгар плава с капитан Дюдермонт и на свой ред търси откраднатия Щитозъб, който е в ръцете на злия пират Шийла Крий. Само че и тя не чака просто да бъде хваната, а има други планове... Дризт, Кати-Бри, Риджис, Бруенор и Уолфгар – приятелите от Сребърните зали се събират за първи път от дълго време в едно приключение, което ще ви остави без дъх.






Р. А. САЛВАТОРЕ

ПЪТЕКИТЕ НА МРАКА - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

(книга 4 от "Забравените кралства")

ПОТАЙНО ОСТРИЕ

(книга 1 от " Пътеките на мрака")

Пролог

Потънал в мисли, Уолфгар се излегна назад, опитвайки се да проумее внезапните промени, настъпили в живота му. Измъкнат от грабливите нокти на демона Ерту и пъклената му тъмница в Бездната, той отново се намираше сред приятели и съюзници. Бруенор, джуджето, което го бе осиновило, беше тук, тук бе и Дризт, мрачният елф, който бе не само негов наставник, но и най-близкият му приятел. А похъркването, което долиташе до ушите му, красноречиво говореше, че Риджис, пухкавият полуръст, спи сладко в съседната стая.

Тук бе и Кати-Бри, скъпата Кати-Бри, жената, която бе обикнал. Ето че сега, благодарение на героичните усилия на тези прекрасни приятели, те отново си бяха у дома, в Долината на мразовития вятър, и като че ли всичко беше наред.

Само че Уолфгар нямаше представа какво точно означава това.

Уолфгар, който в продължение на шест години бе понасял нечовешки мъчения в лапите на Ерту, нямаше никаква представа.

Едрият мъж скръсти ръце пред гърдите си. Единствено крайната умора го бе тласнала към леглото — нищо друго не бе в състояние да го накара доброволно да потъне в сън. Защото именно там, в сънищата му, Ерту отново го откриваше.

Така стана и тази нощ. Макар и дълбоко изтерзан и разкъсван от противоречиви мисли, Уолфгар не успя да устои на изтощението и над него се спусна умиротворяващ мрак, изместен почти веднага от оловносивите мъгли на Бездната. Откъм гигантската гъба с издялан в нея трон, се носеше смехът на огромния Ерту. Все същият отвратителен дрезгав кикот, роден не от радост, а от злобна насмешка и от подигравка към клетниците, които демонът изтезаваше. Този път скверното създание отправи несекващата си жлъч към Уолфгар. Към него бяха насочени и щипците на Бизматек, друг демон от Бездната и слуга на Ерту. Младият мъж яростно се отбраняваше с почти нечовешка сила, раздаваше юмруци във всички посоки и за известно време съумяваше да се опази от яките човекоподобни ръце, както и от зловещите щипци на демона.

Ала до него се домогваха твърде много крайници. Бизматек бе прекалено едър и прекалено силен и дори могъщият варварин постепенно започна да се уморява.

Всичко свърши — както винаги — с един от щипците на демона, вкопчен в гърлото на Уолфгар, докато другият, както и двете човешки ръце, стискаха победения мъж в желязна хватка. Неимоверно изкусен в това мъчение — любимото му! — Бизматек едва-едва усили натиска върху гърлото на своята жертва, лишавайки я напълно от въздух, само за да й го върне отново няколко мига по-късно и така отново и отново, минута след минута, час след час, докато младият варварин отчаяно се мъчеше да си поеме дъх, а силите бързо го напускаха.

Уолфгар рязко се изправи, впил пръсти в гърлото си. По врата му плъзна дълга драскотина, още преди да осъзнае, че наоколо няма никакъв демон, а той се намира в собственото си легло, в земята, която наричаше свой дом, сред приятели.

Приятели…

Какво ли значеше тази дума? Какво знаеха те за страданието му? Какво ли можеха да сторят, за да му помогнат да прогони завинаги кошмарния спомен за Ерту?

Изтерзаният мъж не мигна до края на нощта и когато много преди да съмне Дризт дойде да го събуди, го откри напълно облечен. Този ден петимата приятели възнамеряваха да поемат на път. Смятаха да отнесат злия Креншинибон далеч на югозапад, към Карадуун, край бреговете на езерото Импреск и след това към снежните планини и манастира Възвисяване на вярата, където един монах на име Кадърли щеше да унищожи магическия предмет.

Креншинибон. Когато дойде да събуди приятеля си, Дризт го носеше у себе си. Не открито, така че да се вижда, ала Уолфгар знаеше, че е там. Усещаше го, чувстваше с цялото си същество скверното му присъствие. Защото кристалният отломък си оставаше свързан с последния си господар, Ерту. Мощта на демона пулсираше в самото му сърце и докато Дризт, у когото бе сега отломъкът, се намираше близо до Уолфгар, близо бе и самият Ерту.

— Прекрасен ден за път — весело отбеляза елфът, ала в гласа му, помисли си Уолфгар, се долавяше някакво напрежение и дори снизхождение, та младият варварин с мъка се удържа да не стовари юмрука си в лицето му.

Вместо това, само изръмжа нещо и мина покрай измамно дребничкия елф. Дризт нямаше дори пет фута и половина, докато варваринът бе по-близо до седемте, отколкото до шестте и тежеше двойно повече от приятеля си. Само бедрото му бе по-дебело от кръста на Дризт и въпреки това, ако между двамата се стигнеше до размяна на удари, всеки разумен човек би заложил на елфа.

— Още не съм събудил Кати-Бри. — При звука на това име Уолфгар рязко се обърна, а дълбоките му, наситеносини очи срещнаха лавандуловия взор на Дризт.

— Риджис обаче вече е станал и похапва — надява се да има време за поне две-три закуски, преди да тръгнем — добави елфът и се засмя, ала Уолфгар дори не се усмихна. — Бруенор ще ни чака в полето отвъд източната порта на Брин Шандер. Сега е при хората си и подготвя Стъмпет, за да го замества в негово отсъствие.

Варваринът почти не го чуваше. Думите на приятеля му не означаваха нищо за него. Целият свят не означаваше нищо.

— Да събудим ли Кати-Бри? — попита Дризт.

— Аз ще се погрижа — рязко отвърна Уолфгар. — Ти се заеми с Риджис. Ако прекали с яденето, ще ни забави, а искам да отидем при този твой Кадърли възможно най-бързо, та веднъж завинаги да се отървем от Креншинибон.

Дризт се накани да отвърне нещо, ала варваринът вече се отдалечаваше по коридора, който водеше към стаята на Кати-Бри. Почука само веднъж и влезе, без да изчака отговор. Дризт направи крачка към вратата с намерението да му се скара за грубостта, но после се отказа. Кати-Бри бе в състояние да се защити от обида или насилие по-добре от когото и да било, който елфът някога бе срещал.

Освен това, Дризт и сам осъзнаваше, че желанието му да скастри Уолфгар се дължи до голяма степен на ревност — ревност от човека, за когото Кати-Бри някога възнамеряваше да се омъжи… намерение, което може би не след дълго най-сетне щеше да се осъществи.

Елфът прокара ръка по-красивото си лице и отиде да потърси Риджис.

* * *

Облечена само с тънка нощница, Кати-Бри тъкмо си нахлузваше чифт панталони, когато Уолфгар нахлу в стаята й. Младата жена се обърна изненадана, но бързо преодоля неудобството си:

— Можеше да изчакаш покана! — сухо отбеляза тя и продължи да се облича.

Уолфгар кимна и вдигна ръце — половинчато извинение, ала дори то бе повече, отколкото очакваше Кати-Бри. От погледа й не бе убягнала болката в очите на младия мъж, нито празнотата на редките му, насилени усмивки. Вече бе водила дълги разговори за това с Дризт, обсъждала го бе и с Бруенор и Риджис и заедно бяха решили да проявят търпение. Единствено времето можеше да излекува раните на варварина.

— Елфът ни е приготвил закуска — обясни Уолфгар. — Трябва добре да се нахраним, преди да потеглим.

— Елфът? — неволно повтори Кати-Бри, толкова изумена бе от хладината в думите на младия мъж.

Нима щеше да нарече Бруенор „джуджето“? И колко ли време щеше да мине, преди самата тя да се превърне просто в „момичето“? Кати-Бри въздъхна дълбоко и си облече туниката, напомняйки си, че приятелят им беше буквално преминал през ада. Когато го погледна, видя в очите му сянка на смущение, изумлението й май наистина го бе жегнало. А това беше добър знак.

Уолфгар се накани да си тръгне, ала тя се доближи до него и ласкаво прокара ръка по лицето му, от гладката буза до наболата брада, която той или бе решил да си пусне, или в обзелата го апатия просто не си бе дал труда да обръсне.

Варваринът сведе поглед към нея и когато видя нежността в очите й, в плахата му усмивка за първи път от битката върху ледовете, се прокрадна искрица прямота.

* * *

Риджис успя да получи трите си похапвания преди тръгване, поради което не спря да мърмори през цялата сутрин. Тръгнаха от Брин Шандер, най-големия от Десетте града в Долината на мразовития вятър, и първоначално се насочиха на север, докато достигнат по-равен терен, след което поеха право на запад. Далеч на север се издигаха високите постройки на Таргос, втория по големина град на областта, а отвъд него проблясваха водите на Маер Дуалдон.


На Facebook В Твиттере В Instagram В Одноклассниках Мы Вконтакте
Подписывайтесь на наши страницы в социальных сетях.
Будьте в курсе последних книжных новинок, комментируйте, обсуждайте. Мы ждём Вас!

Похожие книги на "Пътеките на мрака - цялата трилогия"

Книги похожие на "Пътеките на мрака - цялата трилогия" читать онлайн или скачать бесплатно полные версии.


Понравилась книга? Оставьте Ваш комментарий, поделитесь впечатлениями или расскажите друзьям

Все книги автора Р. Салваторе

Р. Салваторе - все книги автора в одном месте на сайте онлайн библиотеки LibFox.

Уважаемый посетитель, Вы зашли на сайт как незарегистрированный пользователь.
Мы рекомендуем Вам зарегистрироваться либо войти на сайт под своим именем.

Отзывы о "Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия"

Отзывы читателей о книге "Пътеките на мрака - цялата трилогия", комментарии и мнения людей о произведении.

А что Вы думаете о книге? Оставьте Ваш отзыв.