Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

• Название: Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
• Автор: Неизв.
• Жанр: Прочая старинная литература
• Год: 0101

---

От тълпата се надигна враждебен ропот. Очите на Ша­бан се разшириха, когато осъзна кой всъщност говори.

- Време е да си тръгваме - промърмори Еди.

Озир беше готов да поднесе поредния захаросан отго­вор, но се огледа, след като Шабан му каза нещо. Той повдиг­на вежди.

- Имаме един неочакван гост: доктор Нина Уайлд. Си­гурен съм, че всички сте гледали изненадващата ѝ телеви­зионна поява преди няколко вечери.

- Здравейте! - Нина махна саркастично с ръка, докато двамата с Еди си проправяха път към пътеката. Кротала, който стоеше зад Озир, бързо слезе от сцената. - Добре, щом не искате да говорим за пениса, какво ще кажете за връзката на Храма на Озирис с кражбата на зодиака под Сфинкса, как­то и защо търсите пирамидата на Озирис?

- Нямам представа за какво говорите, доктор Уайлд - каза Озир, макар че актьорските му умения не бяха до­статъчни, за да прикрие изненадата си от думите ѝ.

Зад него се изправи Шабан и даде сигнал на хората в зелени сака, които стояха в дъното на залата, преди да се обърне към събралите се хора.

- Нашият храм е осквернен от неверници! Нима ще при­емете спокойно тази обида?

Някои от култистите започнаха да я обиждат, други се изправиха с разгневени лица. Озир изглеждаше разтревожен.

- Чакайте, няма нужда да се гневите - започна той, но мъжете не му обърнаха никакво внимание, а тръгнаха по пътеката.

- Определено е време да се омитаме - каза Еди. Той се обърна към изхода и забеляза приближаващите се охрани­тели. - По дяволите! Не можа да си държиш устата затворе­на, нали?

- Добре де, не постъпих особено умно - призна Нина. Беше разбрала колко сериозно приемат религията си после­дователите на Озир. Прекалено сериозно.

Еди хвърли поглед към сцената. Кротала, който прибли­жаваше, със сигурност беше въоръжен - но между него и тях вече имаше доста хора. Ако успееха да се измъкнат, преди той да стигне до тях…

Един от облечените в зелени сака пазачи протегна ръка да го сграбчи…

- Бягай! - извика Еди и заби юмрук в челюстта му.

Нина прескочи падналия мъж и хукна към вратата. Друг се протегна да я хване - но докопа само шапката, която дръпна от главата ѝ. Тя се извърна, удари го по бузата и рит­на вратата. Стаята от другата ѝ страна беше пълна с маси, заредени с книги, дивидита и пирамидални дрънкулки. Щом тя връхлетя вътре, хората, които стояха зад масите, отскочи­ха изненадано назад.

- Еди, идвай!

Мъжът, когото беше ударила, побягна след нея, но Еди го пресрещна с ритник в слабините. Той се строполи на пода с животински рев.

Някой сграбчи коженото яке на Еди и го дръпна назад. Еди удари с юмрук мъжа в лицето и кръвта оплиска зелено­то му сако. Онзи залитна, блъсна се в статуята на Озирис и я разцепи - камъкът се оказа просто фибростъкло и мазилка. Тя се залюля, но не падна.

Призивите на Озир за ред и спокойствие останаха нечути. Култистите край пътеката реагираха гневно на оскверняването на статуята и хукнаха след Еди. Кротала тичаше след тях.

Еди скочи, сграбчи статуята за ръката и я дръпна към себе си. После се хвърли през отворената врата, а триметро­вата скулптура се стовари на пода зад гърба му, пръсвайки се на хиляди парченца.

Шокираните култисти замръзнаха по местата си. Кро­тала се промъкна между тях, изваждайки револверите си.

Нина беше стигнала до изхода към улицата. Еди затръшна вратата на храма и я затисна с една маса. По пода се пръснаха кутийки с дивидита. Съседната маса още не беше подредена и върху нея стоеше полупразен кашон с книги. Найлоновата лента, която го придържаше да не се разтвори по време на транспортирането, беше разрязана и лежеше на пода; Еди я грабна и побягна след Нина.

В този миг вратата на храма се отвори с трясък. През нея излетя един от мъжете в зелени сака, зад него се вижда­ше Кротала с вдигнати револвери…

Горилата се подхлъзна на разпилените дивидита и пад­на, при което пластмасовите кутийки се разлетяха във всич­ки посоки. Кротала не можа да спре навреме и се спъна в него. При падането единият револвер излетя от ръката му. Продавачите се разбягаха с писъци.

Еди профуча през дървената двойна врата и я затръшна зад себе си. Той омота найлоновата лента няколко пъти око­ло бравите - тежки метални топки от протрит месинг - и я завърза колкото се може по-здраво.

Мейси дотича при тях.

- Доктор Уайлд! Какво се случи?

- Не им харесва да оспорват вярванията им - отвърна Нина. Тя се огледа в търсене на най-бързия маршрут за бягство.

Еди вече го беше открил. Той изсвири остро, за да при­влече вниманието на жените и побягна към паркираната ли­музина на Озир. Изненаданият шофьор усети удара на Еди и удара в паважа почти едновременно.

- Насам!

- Лимузината ли ще крадем? - извика невярващо Мейси.

Нина отвори задната врата и я побутна вътре.

- По-добра е от таксито! - После скочи след нея. - Еди, тръгвай!

Еди натисна педала за газта. Лимузината направи остър завой, удряйки колата, която беше паркирана пред нея. След това вече бяха свободни.

Нина се обърна назад и видя как дървената врата се тре­се от ударите. След това найлоновата лента се скъса. Крота­ла изтича на улицата и се разкрещя - но прояви достатъчно здрав разум да не започне да стреля пред сградата на рабо­тодателите си на оживената улица.

Еди продължи с не повече от два километра в час по парижките улици, след което спря рязко пред входа на метростанцията.

- Навън! - изкомандва той. Те изоставиха колата - Мей­си се изненада, че побягнаха покрай станцията, а не влязоха в нея. - Ще решат, че там сме отишли - обясни ѝ той. - Акоles flics81бъдат заети с претърсването на станциите на мет­рото, няма да ни търсят в „Старбъкс”.

- Май си много добър в това, а? - В гласа на Мейси про­звуча нотка на възхищение.

- Горе-долу - отвърна той с усмивка, докато завиваха зад ъгъла и се отправяха към интернет кафенето. - Стигнахме. Не е „Старбъкс”, но ще свърши работа. - Те влязоха вътре.

*

Няколко минути по-късно покрай тях профуча полицей­ска кола с надута сирена, но това беше единственият при­знак, че ги преследват. Като че ли полицията и Храмът се бяха хванали на номера на Еди. Въпреки това той остана напрегнат и не свали поглед от прозореца, докато сирената не се изгуби.

- Мисля, че си тръгнаха - каза най-накрая той, обръщайки се към Нина и Мейси. Те бяха платили за време на компютъра - в началото, за да не привличат внимание, - преди отново да отворят страницата на култа. - Сега какво ще правим?

Нина си беше задала същия въпрос.

- Озир със сигурност притежава зодиака и наистина търси пирамидата на Озирис. Видя го как реагира, когато ги споменах.

- Да, и извадихме голям късмет, че успяхме да се измък­нем оттам. Мисля, че трябва да разкажем на египтяните как­во сме открили и да ги оставим да се оправят. Зодиакът си е техен, сами да си го намират.

- Все още нямаме никакви доказателства - възрази Нина. - Той сигурно се намира в щаба им в Швейцария - тя посочи страницата на Храма в интернет, - но ще ни трябва нещо повече, за да убедим министъра или доктор Асад да предприемат някакви мерки.

- Каквото и да решим, трябва да действаме бързо - каза Мейси. - Иначе те ще намерят пирамидата и ще я опразнят.

- Няма какво толкова да направим, нали? - сопна се Еди.

- Да не мислите, че ще ни позволят да нахлуем в щаба им и да хвърлим едно око на това нещо?

- Ясно, че няма - отвърна раздразнено Мейси, - но ти би могъл да проникнеш вътре! - продължи тя, изпълнена с ентусиазъм. - Нали си бил в специалните части? Двете с доктор Уайлд бихме могли да им отвлечем вниманието, а ти ще се промъкнеш и ще използваш своите трикове, за да на­мериш зодиака…

Нина притисна пръсти към слепоочията си.

- О, млъквай, Мейси - изръмжа тя. Момичето се от­дръпна засегнато.

- Не, наистина, бихме могли…

- Това не е филм и Еди със сигурност не е нинджа. Мно­го глупава идея. - Тя се намръщи и разтърка чело. - Нека помисля малко.

- Като говорим за глупави идеи - рече Еди, след като Мейси се облегна назад и стисна зъби, - влизането в храма и обявяването на тези ненормалници, че оная работа на тех­ния бог е била отрязана, си беше доста голяма глупост.

Нина го погледна.

- Да, сякаш предизвикването на въоръжен убиец е нещо по-добро. Много те бива да се замесваш в неприятности, Еди.

- Много се извинявам - извика саркастично той. - Не съм аз човекът, който се замесва в неприятности. Не аз взри­вих Таймс скуеър и потроших Сфинкса! Не аз се опълчих на цяла банда откачени култисти! Бързо, разкажи на всички куку-доктори - ти намери нов начин за борба с депресията!

- Те не обичат да ги наричат куку-доктори - сопна му се Мейси.

Нина не ѝ обърна никакво внимание.

- Да, разбира се! Как не се сетих по-рано! Очевидно единственият начин да преодолея най-тежкия период в жи­вота си след смъртта на родителите ми е да бъда преследва­на и гърмяна!

Еди изсумтя, изпълнен със смесица от гняв и тревога.