Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

• Название: Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
• Автор: Неизв.
• Жанр: Прочая старинная литература
• Год: 0101

---

- И естествено, тя се намира на другия край! Да видим сега… оттук надясно, после наляво и след това направо през…

- Еди, ние няма просто да влезем в Лувъра, да поглед­нем нещо и после да излезем - настоя Нина.

- Да, но нали вече си виждала Мона Лиза, така че няма да изпуснеш кой знае какво. - Той намигна на Мейси, за да ѝ покаже, че просто се опитва да ядоса жена си, и то успеш­но. - Както и да е, Шабан и приятелите му сигурно вече са на половината път до пирамидата на Озирис. Нямаме време да си играем на изкуствоведи.

- Еснаф - изсумтя Нина, но трябваше да признае, че е прав. Съкровищата в големия музей щяха да си бъдат тук и следващия път, когато решеше да посети Париж, а онези в пирамидата на Озирис щяха да изчезнат навеки, ако Храмът на Озирис пръв се добереше до тях.

Но въпреки това тя успя да разгледа някои от експона­тите, покрай които минаваха. В коридорите бяха изложени великолепни египетски антики, като се започне от обикно­вени папируси и се стигне до статуи в цял ръст и изваяни храмови колони. Дори успя леко да си отмъсти на Еди, като се спираше да разглежда отделните предмети, принуждавай­ки го всеки път да се връща да я търси.

Но накрая любопитството я привлече като магнит към зодиака на Дендера. Стая 12а представляваше малко пред­дверие към един от главните коридори. В единия му край се намираше релефът от храма на Амон в Карнак, но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от нещо в другия край - или по-точно над него.

- Това е по-красиво от която и да е декорация в „Хоум депо” - рече Еди.

Нина отметна глава назад, за да го разгледа по-добре. На три метра над главите им се намираше зодиакът на Денде­ра, плоча от бледокафяв камък, скрита зад стъклен похлу­пак и добре осветена, за да се виждат гравюрите. Той беше по-голям от зодиака в Залата на летописите, но стилизира­ните фигури на съзвездията бяха подредени по същия начин около центъра.

- Така, виждам Лъв и Скорпион - каза Еди и посочи фи­гурите на лъва и скорпиона, - но останалите не ги разпозна­вам. Дори не мога да намеря Голямата мечка.

- Ето я. - Мейси посочи една фигура леко встрани от центъра.

- Какво, това агнешко краче ли?

- Така е изглеждала на древните египтяни - отвърна Нина. - Но почти всички големи съзвездия - Везни, Телец, Овен - са тук, само че с леко променени форми. Модерният западен зодиак е взет почти изцяло от египетския, с малки промени в наименованията. - Тя посочи към една от фигу­рите. - Вземи Орион, например. За египтяните той е бил нещо друго, важна фигура в митологията им. Да видим дали ще познаеш кой.

Еди стреля напосоки.

- Озирис?

- Бам! Десет точки.

Мейси извади цветната разпечатка на онази част от зоди­ака, която бяха заснели в клипа. Рад беше изчистил картина­та максимално и ги беше снабдил с две копия - едното пред­ставляваше директно фотоувеличение на кадъра, а в другото си беше поиграл с фотошопа така, че да има вид на гледано право отдолу. Лошото качество на оригиналния образ означа­ваше, че и в двете копия липсват детайли, но оцветените фи­гури на зодиака на Сфинкса се разпознаваха по-лесно.

Тя сравни разпечатката със зодиака над главата ѝ.

- Приличат си много, но има и някои разлики. Този чер­вен кръг тук го няма при Дендера.

- Щом е червен, значи сигурно представлява Марс - предположи Нина. - Не знам доколко могат да се променят местоположенията на съзвездията за няколко хиляди годи­ни, но само за няколко седмици планетите променят места­та си. По този начин може да се определи кога е направен даден зодиак - ако Марс е във Водолей, Венера в Козирог и така нататък, с помощта на компютъра може да се открие всеки период, в който планетите са се намирали в такава конфигурация.

Еди погледна към разпечатката, след което вдигна глава към тавана и на лицето му се изписа замислено изражение. Нина понечи да го попита какво е забелязал, но Мейси из­веднъж щракна с пръсти.

- Охо! Това е различно.

Тя посочи една от фигурите в разпечатката, малко по-светло разклонение на Млечния път на тъмен фон.

- Този приятел - мисля, че пак е Озирис. Цветът е същи­ят като в другото му съзвездие - зелен.

- Озирис е бил зелен? - попита Еди. - Да не е бил Вул­кан или нещо такова?

- За египтяните зеленото олицетворявало новия живот - обясни Мейси. - Но този тук - тя посочи отново фигурата, - него го няма в големия зодиак.

Нина се вгледа по-внимателно.

- Какво е това там до него? - До втория, по-малък Ози­рис се забелязваше малка жьлто-оранжева фигура.

- Друга планета?

- Не знам… - Дори при ниската резолюция се виждаше, че символът на Марс е кръгъл, а този беше ъгловат.

Три ъгъла. Триъгълник.

Пирамида.

- Не може да бъде! - ахна Мейси, стигайки до същия из­вод като Нина. - Не може, по… - Тя погледна смутено Нина.

- Всичко е наред - каза Еди и се ухили. - Можеш да ругаеш.

- …дяволите! - завърши Мейси. - Това е пирамидата на Озирис!

- Вероятно. - Нина погледна към тавана за потвържде­ние. Макар боята на зодиака на Дендера отдавна да беше избледняла, резбите си оставаха напълно ясни… и на реле­фа над главите им нямаше следа нито от допълнителната фигура на Озирис, нито от малкия триъгълник. - Когато по­зицията на звездите в небето съвпадне напълно със зодиака на Сфинкса, тогава се намираме до пирамидата на Озирис! - Тя забеляза, че Еди поклаща глава. - Какво?

- Не става така - рече той. - Да, звездите могат да се използват за навигация. Но не може просто да погледнеш на­горе, да сравниш онова, което виждаш със звездната карта и да разбереш веднага дали си на правилното място - не и без секстант и алманах, в който са описани позициите на всич­ки звезди в съответния ден на годината.

Въодушевлението на Нина се изпари за миг.

- О!

- Има и още нещо. Те смятат, че диаграмата, която отмъкнаха от Сфинкса, е карта, нали?

- Да… - отвърна несигурно Нина.

- Но както вече казах, това не може да е просто звездна карта, което означава, че е някакъв друг вид карта. - Той по­гледна към тавана. - Проблемът е, че не можеш да си я сгънеш в джоба и да тръгнеш с нея, нали? Което означава, че тръгнеш ли да търсиш пирамидата, трябва да си направиш копие. Само че когато го правиш… - Устата му изви в крива усмивка. - Сега ще откачиш. Имаш ли лист и химикал?

Мейси измъкна писалка и тетрадка и му ги подаде, но той отново поклати глава.

- Не, опитай ти, Нина. Искам да видя изражението на лицето ти, когато разбереш какво става.

По-озадачена от всякога, Нина взе тетрадката и писалката.

- Така - рече Еди, — сега я вдигни във въздуха, точно над главата си и нарисувай формата на стаята.

Наведена назад, Нина начерта в тетрадката един пра­воъгълник.

- Добре, сега какво?

Той отиде в празния край на стаята.

- Да речем, че това е северният коридор. Напиши север на картата си - но продължавай да я държиш обърната надолу.

Тя последва напътствията му и беляза стената, към коя­то се беше обърнал, със “С”.

- Ако това е север, то тогава противоположната страна е юг - продължи той. - Така че отбележи и нея. Така. - Еди вдигна дясната си ръка и посочи съответната стена. - Това означава че насам е изток, а от другата страна е запад. Нали?

- Да, ясно - отвърна Нина, добавяйки съответните букви.

Еди се обърна към нея с очаквателна усмивка на лице­то. Той се завъртя по посока на часовниковата стрелка, со­чейки поред всяка стена.

- Север, изток, юг, запад - съвпада с картата ти, нали?

- Да, може ли сега да погледна надолу? Вратът започна да ме боли.

- Да, разбира се. - Тя с облекчение свали ръката си. - Сега идва най-откачената част. Обърни картата така, че тво­ят север да сочи към северния коридор. - Тя го направи. - Така, какво не ѝ е наред на картата?

Нина погледна рисунката си, обикновен правоъгълник с буква върху всяка стена, без да разбира какво трябва да види… докато изведнъж не ѝ проблесна! - Хей! - Север си беше север и юг си беше юг - но на грубата ѝ карта изток и запад си бяха сменили позициите, изток се намираше от ля­вата страна на страницата, а запад на дясната. - Това е… това е много странно.

- Казах ти, че ще откачиш - рече Еди. - Мак ми го по­каза, когато преминавах обучението по навигация. Това е от онези неща, които са очевидни, но човек никога не се сеща сам, докато някой не му го посочи.

Мейси погледна към рисунката на Нина.

- Не мога да схвана.

Той ѝ подаде тетрадката и писалката.

- Хайде, опитай сама.

- И как това ще ни помогне да намерим пирамидата на Озирис? - попита Нина, докато Мейси се изви назад и за­почна да рисува.

- Честно ли искаш да ти отговоря, скъпа? Идея си ня­мам. - И двамата се усмихнаха. - Това просто означава, че зодиакът, който са отмъкнали, не е просто карта. Шабан и шайката му имат доста работа, докато я разгадаят, нищо, че разполагат с цялата диаграма.

- Да се надяваме, че е така.

Мейси свали тетрадката и погледна в нея; после обходи с очи стените и върху лицето ѝ се изписа разбиране.