» » » » Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис


Авторские права

Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Здесь можно скачать бесплатно " Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис" в формате fb2, epub, txt, doc, pdf. Жанр: Прочая старинная литература, год 0101. Так же Вы можете читать книгу онлайн без регистрации и SMS на сайте LibFox.Ru (ЛибФокс) или прочесть описание и ознакомиться с отзывами.
 Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Рейтинг:
Название:
Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис
Автор:
Издательство:
неизвестно
Год:
0101
ISBN:
нет данных
Скачать:

99Пожалуйста дождитесь своей очереди, идёт подготовка вашей ссылки для скачивания...

Скачивание начинается... Если скачивание не началось автоматически, пожалуйста нажмите на эту ссылку.

Вы автор?
Жалоба
Все книги на сайте размещаются его пользователями. Приносим свои глубочайшие извинения, если Ваша книга была опубликована без Вашего на то согласия.
Напишите нам, и мы в срочном порядке примем меры.

Как получить книгу?
Оплатили, но не знаете что делать дальше? Инструкция.

Описание книги "Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис"

Описание и краткое содержание "Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис" читать бесплатно онлайн.








- Искате ли кафе?

- Не, благодаря. - На масата седеше още един човек, момче на възрастта на Мейси с изкуствен тен, огърлица от дървени мъниста и щръкнала коса, която го правеше да из­глежда като герой от японски комикс. Момчето бързо огле­да Нина от глава до пети, след което отново заби поглед в гърдите на Мейси.

- Здравейте - кимна му Нина. Младежът изсумтя нещо в отговор.

- Сигурна ли сте? - попита Мейси. Нина кимна утвър­дително. - Аз бих пийнала нещо. Джоуи, ще ми вземеш ли капучино? Искам да поговоря с доктор Уайлд насаме.

Джоуи отново изсумтя и стана.

- Ще седна ей там, за да държа вратата под око.

Нина погледна заинтригувано Мейси.

- Има ли нещо, което трябва да знам?

- Скоро ще ви кажа. Моля, седнете. - Нина се разположи на стола срещу нея. - Джоуи просто се грижи за мен. Той е приятел от колежа - е, приятел с екстри. - Тя се ухили, а Нина се почувства неудобно от откровеността ѝ. - И единственият човек в Ню Йорк, когото познавам. Аз съм от Маями.

- Хубаво - отвърна Нина, не особено заинтригувана. - За какво искахте да говорим?

Мейси се изпъна на стола си.

- Отдавна исках да се срещна с вас. Вие сте моята героиня!

- Наистина ли? - Нина усети лек гъдел в стомаха; от доста отдавна никой не ѝ беше правил професионален комплимент.

- Абсолютно! Заради вас избрах да специализирам ар­хеология. Не бях сигурна какво точно искам да уча, но тога­ва прочетох това и си помислих: мили боже, това е страхотно! - Тя извади от чантата си няколко леко опърпани стра­ници от списание и ги остави на масата.

Нина веднага ги разпозна - това беше статия за откри­ването на Атлантида отпреди година и половина. Една от снимките беше нейната фотография, на която тя гледаше гордо. По-младото ѝ аз беше вързало косата си на опашка, както ѝ харесваше да я носи тогава, и както сега Мейси но­сеше своята.

- Ъ-ъ-ъ, да - каза Мейси смутено и попипа косата си. - Взех назаем вашия вид, така да се каже. Мислех си, че ако работя за вас… Надявам се, че нямате нищо против.

- Не, съвсем не - отвърна Нина и усети как смутено се изчервява.

Джоуи се върна и донесе капучиното, след което се на­стани на масата до вратата.

- Разбирате ли, когато прочетох статията - продължи Мейси, - тя ме накара да осъзная, че има толкова невероят­ни неща, които трябва да бъдат открити! - Тя потупа с пръст снимката на Нина. - А когато видях, че вие сте я открили, направо… Боже! Та повечето археолози са мъже, нали, и обикновено са доста възрастни, но вие? Вие сте като една истинска Лара Крофт. Помислих си, е, щом вие можете да го направите, значи и аз мога!

Нина знаеше, че младата жена иска да ѝ направи ком­плимент, но не ѝ допадна формулировката.

- Значи… дотогава не сте знаели с какво искате да се занимавате? Не сте била сериозно заинтересована от архе­ологията?

Мейси сви рамене.

- Вълнувах се, разбира се. Най-вече от египтологията, заради баба ми и дядо ми - те са от Египет. Дядо ми е бил учител, той ме научи да чета йероглифите още като малка, което беше доста яко. Но през първата си студент­ска година го давах доста свободно. Записах се в едно се-стринство, бях мажоретка, всяка нощ купонясвах - нали се сещате как е!

- Хм - изсумтя Нина, която в университета изобщо не се беше проявявала като купонджийка.

- Накрая едва не се наложи да прекъсвам и тогава осъз­нах, че трябва да се взема в ръце. Отчасти, защото не исках да разочаровам мама и татко - нали те ми плащаха обучени­ето! Така че се захванах здраво за ученето и изкарах добри оценки. Но когато научих, че АСН копаят под Сфинкса, осъзнах, че ако успея да се включа в проекта, това ще ме сти­мулира много. Взеха ме в екипа…

- Конкуренцията сигурно е била голяма.

- Абсолютно! Но майка ми се занимава усилено с бла­готворителност към разни международни организации и има доста приятели в ООН, така че това помогна много! - Тя се усмихна.

- Сигурна съм, че е помогнало - отвърна Нина, без да се впечатли от това, че момичето е спечелило мястото си за разкопките с връзки, а не чрез упорита работа. Макар че обикновено не бързаше да си прави изводи, тя бе принудена да признае, че първоначалната ѝ преценка за Мейси - купонджийка, която разчита на външния си вид и парите, за да си проправи път в живота - изглежда е била точна.

- Добре, приятно ми беше да се запознаем, радвам се, че съм била такова вдъхновение за вас, но се налага да тръгвам.

Лицето на Мейси посърна.

- О, не, почакайте! Моля ви, почакайте - трябва да ви по­кажа нещо. - Тя бързо прибра листите от списанието в раница­та си и извади един цифров фотоапарат. - Нали знаете за свитъ­ците, в които пише как да намерим Залата на летописите?

- Онези, които бяха открити в Газа? Да. Продължавам да следя новините.

Мейси не усети сарказма.

- Така, значи Храмът на Озирис даде три страници на АСН, нали? Оказва се, че не са дали всичките.

На екрана се появи образ. Нина се вгледа в него и видя нещо, което приличаше на древни египетски папируси, ма­кар че йероглифите по тях не можеха да се разчетат на LCD дисплея.

- Това ли са страниците?

Мейси посочи трите вляво.

- Тези трите са. Но тази - тя потупа по самотния папи­рус вляво, - е нещо, което никой досега не е виждал. Поне не в АСН. Първите три страници разказват какво представ­лява Залата на летописите и как да бъде намерена. В тази се описва какво точно има вътре.

Нина я погледна подозрително.

- И какво има в нея?

- Карта, която показва как да бъде намерена Пирамида­та на Озирис.

- Какво? - Само споменът за собствените ѝ опити да убеди останалите в реалността на една легенда я възпря да се изсмее презрително. - Пирамидата на Озирис ли? Та това дори не е мит, а по-скоро приказка. Тя се споменава в изве­стните древни египетски текстове толкова малко пъти, че могат да се преброят на пръстите на едната ръка, освен това винаги е била свързвана с митологията на техните богове. Тя не съществува.

- И аз така смятах - каза наежено Мейси, - но някой си мисли друго. Някой, който смята да разкопае Залата на ле­тописите преди АСН и да открадне картата.

Сега Нина вече се разсмя.

- Сигурно се шегувате. Някой копае под Сфинкса по същото време, когато и АСН копае там? Насред най-посе­щавана туристическа атракция в цялата страна и никой не го е забелязал?

- Истина е! - възрази Мейси. - Изкопали са шахта в се­верния край на Сфинкса - видях я! - Тя прехвърли снимки­те във фотоапарата. - Дори направих снимка, вижте!

Нина ѝ хвърли само бегъл поглед.

- Няма начин да го направят, без да привлекат внима­нието. Ще бъдат арестувани в момента, в който забият ло­патите си в пясъка.

- Не, хората, които ръководят разкопките, те са замесе­ни в това! Гамал, шефът на охраната, и доктор Хамди - виж­дате ли? - На екрана се появи нова снимка в близък план на разтревоженото лице на някакъв мъж. - И двамата работят за онзи тип от Храма на Озирис!

Нина разтърка челото си.

- Защо ми казвате всичко това? Ако наистина сте раз­крили някакъв заговор за ограбването на разкопките, защо просто не сте уведомили доктор Бъркли? Или пък египет­ската полиция?

- Не знаех на кого да се доверя. Доктор Бъркли може също да е замесен.

- Лоугьн Бъркли може да е много неща - отвърна сухо Нина, - но не мисля, че е престъпник.

- И без това нямаше да ми повярва. Не му допадам, не­знайно защо. Голяма е мижитурка.

Нина не можа да сдържи сардоничната си усмивка; това явно беше един от проблемите.

- Тогава на полицията. Египтяните приемат много насериозно кражбата на артефакти.

- Не можех да отида в полицията.

- Защо не?

- Ами те… искат да ме арестуват. Смятат, че съм открад­нала парче от Сфинкса и съм ударила доктор Хамди.

- Какво?

- Не съм! - Мейси се замисли за миг. - Добре де, наис­тина ударих доктор Хамди…

Нина се изправи.

- Мисля, че чух достатъчно.

- Не, почакайте, моля ви! - Мейси скочи; в другия край на залата Джоуи също се надигна, гледайки подозрително Нина. - Вижте какво, те ме преследват, те ще ме убият! Трябваше да се махна от Египет!

- Значи затова дойдохте при мен? Защо не разказахте всичко това на АСН?

- Защото нямаше да ме изслушат; смятат ме за крадла. Дойдох при вас, защото… - Лицето ѝ изразяваше горчиво разочарование. - Защото смятах, че ще ми повярвате.

Нина установи с неохота, че съчувства на младата жена. Независимо дали е параноичка или просто жертва на раз­винтеното си въображение, Мейси беше направила всичко, за да се срещне със своята „героиня” - но срещата не беше отговорила на очакванията ѝ.

- Вижте какво - каза тя, - точно в този момент думата ми не се чува в АСН, но това не означава, че няма да ви из­слушат. Разбрахте ли? Все пак там не е пълно с лоши, които се крият по ъглите - така че просто вървете при тях и им разкажете своята гледна точка.

- Предполагам… така ще направя - отвърна обезкура­жено Мейси.

- Не е нужно да отивате веднага. - Нина погледна Джо­уи, който се беше поуспокоил. - Приберете се вкъщи с при­ятеля ви, наспете се и на сутринта идете в АСН. Ще видите, че всичко ще бъде наред.


На Facebook В Твиттере В Instagram В Одноклассниках Мы Вконтакте
Подписывайтесь на наши страницы в социальных сетях.
Будьте в курсе последних книжных новинок, комментируйте, обсуждайте. Мы ждём Вас!

Похожие книги на "Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис"

Книги похожие на "Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис" читать онлайн или скачать бесплатно полные версии.


Понравилась книга? Оставьте Ваш комментарий, поделитесь впечатлениями или расскажите друзьям

Все книги автора Неизв.

Неизв. - все книги автора в одном месте на сайте онлайн библиотеки LibFox.

Уважаемый посетитель, Вы зашли на сайт как незарегистрированный пользователь.
Мы рекомендуем Вам зарегистрироваться либо войти на сайт под своим именем.

Отзывы о " Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис"

Отзывы читателей о книге "Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис", комментарии и мнения людей о произведении.

  1. Krasimir22.03.2018, 12:48
    Я люблю читать.
А что Вы думаете о книге? Оставьте Ваш отзыв.