Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

• Название: Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
• Автор: Патрик Ротфус
• Жанр: Прочая старинная литература

---

Симон избухна в смях и Фела се намуси.

— Въпреки това ще ти помогна — рече тя. — Разкажи всичко на леля Фела.

И така, аз ѝ разказах в общи линии какво се бе случило. Опитах се да опиша възможно

най-добре ситуацията, но същността ѝ сякаш не се поддаваше на обяснение. Звучеше

глупаво, когато се опитвах да облека нещата в думи.

— Това е всичко — заявих аз след няколко минути неловки опити за обяснение. — Или

поне аз повече не искам да говоря за това. Няма друго нещо на света, което да ме обърква

повече от нея. — Взех с пръста си една тресчица от масата. — Мразя, когато не разбирам

нещо.

Лаурел ми донесе топъл хляб и паница картофена супа.

— Нещо друго? — попита тя.

— Не, благодаря — усмихнах ѝ се и след това огледах задника ѝ, докато тя се връщаше

обратно зад бара.

— Добре тогава — делово каза Фела. — Да започнем с добрите ти страни. Ти си чаровен,

хубав и се държиш съвършено възпитано с жените.

— Не видя ли как оглеждаше Лаурел току-що? — засмя се Сим. — Той е най-големият

развратник в света. Дори да имах две глави с вратове, които се въртят като на бухал, пак

нямаше да мога да огледам толкова жени, колкото него.

— Така е — признах аз.

— Има гледане и гледане — рече Фела на Симон. — Когато някои мъже те гледат, имаш

усещането за нещо мазно. След това ти се иска да се изкъпеш. При други мъже чувството е

приятно. Помага ти да разбереш, че си красива. — Тя прокара разсеяно ръка през косата си.

— Ти едва ли имаш нужда това да ти бъде припомняно — отбеляза Симон.

— Всеки има нужда да му бъде припомняно — възрази тя. — Но при Квоте е различно.

Той го прави толкова сериозно. Когато те погледне, усещаш, че цялото му внимание е

съсредоточено върху теб. — Тя се засмя на смутеното ми изражение. — Това е едно от

нещата, които ми харесаха в теб, когато се запознахме.

Изражението на Симон стана мрачно и аз се опитах да изглеждам възможно най-

безобидно.

— Но откакто се върна, усещането е вече почти физическо — продължи Фела. — Сега,

когато ме погледнеш, нещо се случва зад очите ти. Нещо, изпълнено със сладки плодове,

сенки и светлина на лампи. Нещо необуздано, свързано с девойки от страната на фае, които

тичат под виолетово небе. Всъщност това е нещо ужасно. И ми харесва. — След последните

думи тя се размърда неспокойно на стола и в очите ѝ се появи дяволит блясък.

Това беше вече твърде много за Симон. Той отблъсна стола си от масата и понечи да се

изправи, размахвайки неразбираемо ръце.

— Добре тогава… Аз просто… добре.

— О, сладурче — рече Фела и сложи ръка върху неговата, — замълчи. Не е това, което си

мислиш.

— Не ми казвай да мълча! — натърти Сим, но остана на стола.

Фела прокара ръка през косата по тила на Сим.

— Няма нищо, за което да се безпокоиш. — Тя се засмя, сякаш самата мисъл за това беше

нелепа. — Аз съм се обвързала с теб много повече, отколкото можеш да си представиш. Но

това не означава, че от време на време не мога да се зарадвам на някое и друго малко

ласкателство.

Сим я погледна намръщено.

— Да взема да отида в манастир тогава? — попита тя и в съвсем лекия ѝ, мелодичен

модегански акцент се промъкна нотка на раздразнение. — Нали знаеш как се чувстваш,

когато Мола реши да флиртува с теб?

Симон зяпна и изглеждаше така, сякаш се опитва едновременно да пребледнее и да се

изчерви.

— В името на малките богове, Сим! — Фела се засмя на смущението му. — Да не

мислиш, че съм сляпа? Това е нещо мило и те кара да се чувстваш добре. Има ли лошо в

това?

Настъпи пауза.

— Предполагам, че няма нищо лошо — най-сетне отвърна Сим.

Той вдигна поглед, усмихна ми се несигурно и махна косата от очите си.

— Просто никога не ме поглеждай по начина, по който тя спомена, става ли? —

Усмивката му се разшири и стана по-искрена. — Не знам дали ще мога да го понеса.

Ухилих му се в отговор, без да се замислям. Сим винаги можеше да ме накара да се

усмихна.

— Освен това — каза му Фела — ти си съвършен, какъвто си в момента. — Тя го целуна

по ухото, сякаш за да затвърди доброто му настроение, сетне се обърна отново към мен и

рече с равен тон: — От друга страна, колкото и пари да ми даваш, не бих се забъркала с теб.

— Какво искаш да кажеш? — попитах аз. — Ами външността ми? И онова фае нещо в

погледа ми?

— О, ти си очарователен. Но едно момиче иска повече от това. Тя иска мъжът да ѝ се

посвети.

— Отказвам да се хвърля в краката ѝ като всички други мъже, които някога е срещала. Тя

мрази това. Виждал съм какво се случва с тях.

— Никога ли не ти е минавало през ум, че може и тя да се чувства по същия начин? —

попита Фела. — Имаш доста сериозна репутация сред дамите.

— Да взема да вляза в манастир тогава? — повторих онова, което тя беше казала на Сим,

макар да прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах. — В името на почерненото тяло на

бога! Виждал съм я в прегръдките на стотици мъже! И внезапно тя се чувства обидена, че

съм завел друга жена на театрална пиеса?

— Правиш с тях нещо повече от това да ги разхождаш с карета — възрази Фела и ми

хвърли прям поглед. — Жените говорят.

— Чудесно. И какво казват те? — ядно попитах аз и сведох поглед към супата.

— Че си очарователен — непринудено отговори тя — и учтив. Че ръцете ти не шарят,

което в някои случаи очевидно е причина за недоволство. — Тя се подсмихна.

— Чие? — Вдигнах поглед, изпълнен с любопитство.

Фела се поколеба.

— На Мерадин — отвърна тя. — Но не си го чул от мен.

— Тя не ми каза и двайсет думи по време на вечерята — поклатих глава аз. — И е била

разочарована, че не съм я опипвал след това? Мислех, че ме мрази.

— Тук сме далеч от Модег — отбеляза тя. — В тази част на света хората нямат

достатъчно усет за правенето на любов. Някои жени не знаят как да се държат с мъж, който

не е нахален.

— Много добре — рекох аз. — Какво друго казват?

— Нищо, което да е особено изненадващо — отвърна тя. — Макар да не си нахален,

определено не е трудно да бъдеш разпален. Казват, че си щедър, остроумен и… — Тя не

довърши, изглеждаше смутена.

— Продължавай — подканих я аз.

— Сдържан — добави Фела и въздъхна.

— Сдържан?

Не беше съкрушителният удар, който очаквах.

— Понякога всичко, което търсиш, е просто вечеря — обясни Фела — или компания, или

разговор, или просто някой, с когото приятелски да се понатискаш. Но най-вече един мъж ти

е нужен, за да… — Тя се намръщи и започна отначало. — Когато си с някой мъж… —

Отново не довърши.

— Кажи каквото имаш да казваш — наведох се напред аз.

Тя сви рамене и извърна поглед.

— Ако бяхме заедно, щях да очаквам, че ще ме напуснеш. Не веднага. Не злобно и подло.

Но знам, че щеше да го направиш. Не приличаш на онези мъже, които биха останали с едно

момиче завинаги. Накрая щеше да намериш нещо, което е по-важно от мен.

Побутвах разсеяно един картоф в купата, без да знам какво да мисля.

— Тук има нещо повече от преданост — намеси се Сим. — Квоте би преобърнал света за

това момиче. Нима не го виждаш?

Фела ме изгледа продължително.

— Мисля, че го виждам — рече тя.

— Ако ти можеш да го видиш, тогава и Дена би трябвало да може — разумно отбеляза

Симон.

— Забелязвам го само защото гледам отстрани — поклати глава Фела.

— Любовта е сляпа? — засмя се Сим. — Това ли е съветът, който можеш да предложиш?

— Той вдигна очи към тавана. — Стига, моля те.

— Никога не съм казвал, че съм влюбен — уточних аз. — Никога не съм казвал това. Тя

ме обърква и аз съм привързан към нея. Но нещата не отиват по-далеч. И как биха могли? Не

я познавам достатъчно добре, за да мога сериозно да твърдя, че я обичам. Как може да

обичам нещо, което не разбирам?

Те ме гледаха мълчаливо известно време. След това Сим избухна в момчешкия си смях,

все едно току-що бях казал най-забавното нещо, което някога е чувал. Той хвана ръката на

Фела и целуна пръстена ѝ от камък.

— Печелиш — каза ѝ той. — Любовта е сляпа и глухоняма. Никога повече няма да се

съмнявам в мъдростта ти.

* * *

Реших да продължа да проучвам мненията на други хора и отидох да потърся магистър

Елодин. Накрая го намерих седнал под едно дърво в малка градинка близо до Мюз.

— Квоте! — Той ми махна лениво. — Ела, седни — покани ме той и побутна с крак към

мен една купичка. — Хапни си малко грозде.

Взех си няколко зърна. В онези дни пресните плодове не бяха рядкост за мен, но въпреки