Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра

• Название: Патрик Ротфус Името на вятъра
• Автор: Unknown
• Жанр: Прочая старинная литература

---

Останах на мястото си.

— Не е толкова просто.

— При теб нищо никога не е просто — промърмори Уилем.

— Разбира се, че е просто — засмя се Симон. — Отиди и й разкажи някои от нещата, които разказа на нас.

— Точно така — казах аз с мрачен сарказъм, — просто и лесно като песен. Само дето не знам дали тя ще иска да ги чуе. Тя е нещо специално… Какво общо би искала да има с мен?

— Тя е дошла да те потърси. Очевидно има нещо, което иска. — Симон ме погледна с откровено недоумение.

За момент настъпи мълчание и аз побързах да сменя темата, докато имах тази възможност.

— Манет ми позволи да започна своя проект за калфа.

— Вече? — Сим ме погледна загрижено. — Килвин ще се съгласи ли с това? Той много не обича претупаните работи.

— Нищо не съм претупал — отвърнах аз. — Просто се уча бързо.

Уилем изсумтя развеселено и Сим побърза да се намеси, преди двамата да сме започнали да се препираме.

— Какъв ще бъде проектът ти? Симпатична лампа ли?

— Всеки прави лампа — рече Уилем.

— Исках да направя нещо различно — отвърнах, — може би някакъв механизъм, но Манет ми каза да се придържам към лампата.

Часовниковата кула удари четири пъти. Изправих се, взех калъфа на лютнята си и се приготвих да отивам за учебните часове.

— Трябва да й кажеш — каза ми Симон. — Ако харесваш някое момиче, то трябва да разбере това.

— А ти досега как се справяш? — попитах го аз, раздразнен, че точно Сим реши да ми дава съвет за взаимоотношенията с жените. — От статистическа гледна точка, според твоя богат опит, колко често тази твоя стратегия е давала резултати?

Уилем благоразумно се загледа уж някъде, докато Сим и аз си разменихме гневни погледи. Аз се почувствах гузен и пръв извърнах очи.

— Освен това няма кой знае какво за казване — промърморих аз. — Приятно ми е да съм с нея и сега знам къде е отседнала. Това означава, че мога да я намеря, ако реша да я потърся.

> 64.

> Девет в огъня

На следващия ден, за късмет, ходих до Имре. След това, тъй като случайно се оказах наблизо, се отбих в „Дъбовото гребло“.

Собственикът не беше чувал Дена или Диана, но едно очарователно тъмнокосо момиче на име Динах било наело стая там. В момента я нямало, но ако имам желание да й оставя бележка. Отклоних предложението му, успокоен от това, че сега, когато знаех къде е отседнала Дена, можех сравнително лесно да я намеря.

Обаче през следващите два дена нямах късмета да я открия в „Дъбовото гребло“. На третия ден собственикът ме уведоми, че си е тръгнала посред нощ, като е взела всичките си вещи и не си е платила сметката. След като наслуки се отбих в няколко кръчми и не я намерих, се върнах в Университета, като не знаех дали трябваше да съм обезпокоен или раздразнен.

Минаха още три дни и пет безплодни пътувания до Имре. Нито Деох, нито Трепе бяха чували някакви новини за нея. Деох ми каза, че за нея било характерно да изчезва по този начин и можех да я търся със същия успех, както някоя котка би обръщала внимание, когато я викат по име. Знаех, че това е добър съвет, и въпреки това не му обърнах внимание.

* * *

Седях в кабинета на Килвин и се опитвах да изглеждам спокоен, докато едрият космат магистър включваше симпатичната ми лампа с огромните си ръце. Това беше първият ми самостоятелен проект като изобретател. Бях отлял плочите и шлифовал лещите. Бях смазал излъчвателя, без да се отровя с арсеник. И най-важното, Аларът и хитроумната сигалдрия, които превръщаха отделните части във функционираща ръчна симпатична лампа, също бяха мои.

Ако Килвин одобреше завършеното изделие, щеше да го продаде и аз щях да получа част от парите като комисионна.

Което беше по-важно, аз самият щях да стана изобретател, макар и все още новак. Щеше да ми бъде дадена възможност да правя свои собствени проекти с голяма доза свобода. Това беше голяма крачка напред в йерархията на Рибарника, стъпка към това да получа ранга на ре'лар и, което беше най-важното, към моята финансова независимост.

Накрая той вдигна поглед.

— Това е чудесна работа, е'лир Квоте, но конструкцията не е типична.

— Направих някои промени — кимнах аз. — Ако я включите, ще видите…

Килвин издаде някакъв нисък звук, който можеше да е развеселен кикот или раздразнено сумтене. Постави лампата на масата. Обиколи стаята и загаси всички лампи без една.

— Знаеш ли колко симпатични лампи са избухнали в ръцете ми през всичките тези години, е'лир Квоте?

Мъчително преглътнах.

— Колко?

— Нито една — тържествено отвърна той. — Защото винаги внимавам. Винаги съм абсолютно сигурен в това какво държа в ръцете си. Трябва да се научиш на търпение, е'лир Квоте. Един миг обмисляне може да ти спести много мигове в огъня.

Сведох поглед и се опитах да изглеждам смирен като човек, когото току-що са наказали.

Килвин се протегна и изгаси последната лампа, след което стаята потъна в почти пълна тъмнина. Мина известно време и след това от ръчната лампа върху стената се отрази ясно различима червеникава светлина. Тя беше слаба — по-слаба от светлината на една-единствена обикновена свещ.

— Превключвателят е на няколко степени — побързах да кажи аз. — Всъщност това е по-скоро нещо като реостат, отколкото ключ.

— Хитро измислено — кимна Килвин. — Това е нещо, което повечето хора не биха си направили труда да сложат на толкова малка лампа. — Светлината ту ставаше по-силна, ту по-слаба, ту отново по-силна. — Самата сигалдрия изглежда доста добре направена — бавно рече Килвин и сложи лампата върху масата, — но фокусът на лещата ти нещо не е наред. Има твърде малко разсейване.

Това беше истина. Вместо да осветява цялата стая, както би трябвало, лампата ми осветяваше само малка част от помещението — ъгъла на работната маса и половината от голямата черна плоча, която беше изправена до стената. Останалата част от стаята си оставаше тъмна.

— Нарочно е — обясних. — Има такива фенери, наричат ги „биволско око“.

От Килвин не се виждаше нищо повече от тъмна сянка от другата страна на масата.

— Тези неща са ми известни, е'лир Квоте. — В гласа му се прокрадна лек укор. — Те обикновено се използват за нечисти дела. Арканистите от занаята не трябва да имат вземане-даване с тях.

— Мислех, че моряците ги използват.

— Използват ги крадците — сериозно рече Килвин. — И шпионите, и други хора, които не искат да се вижда какво точно правят в тъмните часове на нощта.

Лекото безпокойство, което ме беше обхванало, внезапно стана по-силно. Мислех, че тази среща е по-скоро формалност. Знаех, че съм умел изобретател — по-добър от мнозина, които са работили много по-дълго в работилницата на Килвин. Сега внезапно се притесних, че може би съм сбъркал и пропилял близо трийсетте часа работа по лампата, да не споменаваме почти целия талант от моите собствени пари, който бях вложил в материали.

Килвин изсумтя неопределено и измърмори нещо под носа си. Шестте маслени лампи с пращене се запалиха отново и изпълниха стаята с естествена светлина. Възхитих се на това как магистърът небрежно беше направил шестпосочно обвързване. Нямах никаква представа откъде е почерпил енергията.

— Просто всеки прави симпатична лампа за своя първи проект — казах аз, за да запълня мълчанието. — Всички винаги следват една и съща стара схема. Исках да направя нещо различно. Исках да видя дали ще мога да направя нещо ново.

— Предполагам, че онова, което си искал да демонстрираш, е твоята изключителна интелигентност — сухо каза Килвин. — Искал си не само да завършиш чиракуването си за половината от обичайното време, но и да ми покажеш своя собствена подобрена конструкция. Нека бъдем откровени един с друг, е'лир Квоте. Изработката на тази лампа е опит да покажеш, че си по-добър от обикновения чирак, не е ли така? — След като изрече тези думи, Килвин погледна право в мен и за момент в очите му нямаше и следа от обичайната разсеяност.

Усетих как устата ми пресъхва. Под рунтавата му брада и тежкия му атурански акцент умът на Килвин беше остър като диамант.

Какво въобще ме бе накарало да мисля, че мога да го измамя и накрая да ми се размине?

— Разбира се, че исках да ви впечатля, магистър Килвин — казах аз с наведен поглед. — Мисля, че това се подразбира.

— Недей да ми угодничиш. Фалшивата скромност не ме впечатлява.

Вдигнах поглед и изправих рамене.

— В този случай, магистър Килвин, аз наистина съм по-добър. Уча по-бързо. Работя по-усилено. Ръцете ми са по-чевръсти. Умът ми — по-любопитен. Обаче също така бих очаквал вие сам да сте го разбрали това и без да е необходимо да ви го казвам.

— Така е по-добре — кимна Килвин. — И си прав, наистина знам тези неща. — Той включваше и изключваше лампата, като я насочваше към различни предмети в стаята. — И което си е право, съм наистина впечатлен от твоето умение. Лампата е направена спретнато. Сигалдрията е доста хитро направена. Гравировката е прецизна. Хитроумна изработка като цяло.